Олимп - Ю.В.

2012-11-21

21.11.2012 Незаконното строителство - още едно препятствие пред приватизацията в Гърция

Гърция се сблъска с още едно препятствие пред приватизацията на апетитни имоти по крайбрежието на Йонийско море – незаконното строителство.

Правителствените инспектори, които са посетили предвидените за раздържавяване терени, за да им направят оценка, са установили, че уж девственото крайбрежие е застроено. Построени са около 7 хил. домове, които не са регистрирани никъде, съобщава The New York Times.

“Ако правителството иска да приватизира земята, ще трябва да събори всичко това“, коментира Макис Параскевопулос, местен кмет. „Това никога няма да се случи“, допълва той.

Атина явно е съгласна с това твърдение, защото е зачеркнала от приватизационната карта част от терените, намиращи се в района на градчето Катаколо. Така правителството ще трябва да търси други източници, за да изпълни плана за приходите от приватизация.

Ситуацията е показателна пред какви препятствия се изправя Гърция, за да осъществи планираната приватизация.

За три години Атина е набрала само 1,6 млрд. евро от раздържавяването на активи и е ясно, че хазната едва ли може да разчита на сериозни постъпления, въпреки плановете и надеждите. Същевременно европейските лидери оцениха, че Гърция се нуждае от допълнителни 15 млрд. евро помощ до 2014 г., за да постигне договорените с международните кредитори цели за свиване на дълга.

Сега Международният валутен фонд (МВФ), Европейската комисия (ЕК) и Европейската централна банка (ЕЦБ) обмислят дали да не занижат целите за приходите от приватизация. В момента очакванията са Атина да набере 19 млрд. евро до 2015 г., но кредиторите смятат, че е по-реалистично да се заложи цел от 10 млрд. евро.

В по-дългосрочен план обаче, до 2022 г., т. нар. „тройка“ се надява Гърция да успее да набере 50 млрд. евро от раздържавяване на активи.

Според оценките на МВФ, ако страната се справи с тази цел, средствата ще намалят с 1% дълга на Гърция, който се очаква тази година да достигне 175% от брутния вътрешен продукт (БВП), а догодина – 183%.

Икономиката на Гърция е в рецесия от няколко години, безработицата е рекордно висока и страната се стреми да привлече каквито и да било чужди инвестиции, за да създаде работни места и да си осигури някакви приходи, с което постепенно да изправи икономиката на крака.

Приватизацията е една от последните надежди за набирането на чуждестранни инвестиции.

Процесът се забави поради изборите в страната, както и заради приемането на законодателен пакет, с който се премахнаха част от препятствията пред раздържавяването на някои държавни активи.

В момента тече процесът по продажбата на държавната хазартна компания OPA. За нея бяха подадени 8 оферти, една от които е от китайски инвеститор.

Тече и процедурата за държавната газова компания DEPA, за която се състезават 5 компании, сред които и Газпром.

Това обаче не е повод за оптимизъм за гръцката агенция по приватизация, тъй като въпросът е болезнен за обществото и се надигна вълна от недоволство срещу плана за продажбата на апетитни държавни активи заради опасенията, че те се предлагат твърде евтино. Според гърците правителството преиначава смисъла на споразумението с международните кредитори и всяка оферта за печелившите държавни дружества разпалва общественото недоволство.

Засилват се и опасенията, че апетитни имоти ще попаднат в ръцете на олигархията, чиято цел е да ги придобие за жълти стотинки. Като пример обществото дава олимпийския медиен център в Атина, който беше отдаден под наем за 90 години на фирма, свързана със строителя му – бизнесменът Спирос Лацис, на ниска цена.

Същата фирма е подала оферта и за един от най-апетитните крайбрежни имоти за приватизация – терен на о. Родос.

Нежеланието на чуждите банки да кредитират сделки и инвестиции в Гърция е друга спънка пред процеса по раздържавяване на активи. Някои от имотите, предвидени за продажба, са в такова състояние обаче, че ще изискват сериозни вложения, които няма как да минат без банково кредитиране.

Проблемите със собствеността също са пречка пред инвеститорите. Много от тях са заплашени от тежки съдебни битки заради липсата на достоверни регистри на собствениците на имоти още от времето на Османската империя.

„Държавата всъщност не знае какви имоти точно притежава. Правната бъркотия е пълна“, коментира Йоргос Катругалос, гръцки конституционен съдия, който преподава в Университета в Ню Йорк.

Много от местните власти са се възползвали от това незнание и са позволили на частни лица да застроят държавна земя напълно незаконно. В замяна тези политици са си осигурили подкрепата на местните, които са доволни, че не търпят санкции и не плащат данъци върху строителството. Това всъщност стои в основата на проблемите със съставянето на електронен поземлен регистър.

Единственият що-годе освободен от проблеми имот е бившото международно летище край Атина Hellinikon. Очаква се бъдещият инвеститор да вложи около 6 млрд. евро, за превърне пустеещия терен в модерно предградие и бизнес център.