Новини

СОФИЯ - ПРОДАЖБИ

СОФИЯ - НАЕМИ

ОБЛ. СОФИЯ - ПРОДАЖБИ

БЪЛГАРИЯ - ПРОДАЖБИ

Анализи и тенденции

2010-06-23

ДА ОСТАВИМ КАПИТАЛА НА ФИРМАТА В СЕМЕЙСТВОТО

Кой е по-добър за бизнеса - Външният мени­джър или наследникът?

 

 

Пепи Димитрова Мениджър на ПР агенция О

 

 

Понеделник, 10.00 часа, Торино. 34-годишната Джована Вители Влиза 6 заседателната зала на компанията, собственост на шейсет и три годишния й баща, на заседание на Борда на дирек­торите. Вместо на портокалов сок и кифлички, милиони семейства по света си казват „добро утро" над папки, стратегии и договори. Защото освен любовта, верността и доверието, харак­терни за всяко здраво семейство, те имат и общ бизнес.

Най-древен по своя характер, фамилният бизнес днес се оказва и най-силен. В годините на глоба­лизация и глобална икономическа криза, семейни­те компании имат по-малки загуби и по-големи шансове да се справят успешно с проблемите.

Причините се крият повече в ценностите и по-малко в икономическата логика на процесите. Собствениците, като Джована Вители и баща й, имат много по-голям стимул за запазване на стойността на активите и развитието на марката и компанията от всеки назначен уп­равител. Защото за тях решенията са не само въпрос на „успешно представяне", а и модел на инвестиция в бъдещето.

Понеделник, 10.00 часа, София. Христо Илиев прекрачва прага на AG Capital, където може би ще срещне сестра си. По коридорите среща десетки служители, с които работи от 15 годи­ни. Като председател на управителния съвет на Сдружение на фамилния бизнес в България, той изпитва статистиката на гърба си. А тя сочи, че no-мотивирани са служителите в семейните

компании, защото чувстват по-голяма сигур­ност, когато знаят точно за кого работят, а оценяват и големия потенциал за развитие и растеж в една фамилна компания. Служителите с дългогодишен стаж неизбежно се превръщат в част от голямото семейство и това им дава по-високо ниво на спокойствие в момент на криза. А опасностите са навсякъде - по данни на световната организация в повечето държави над 40% от всички семейни компании се занимават с „Производство", „Строителство" или „Търговия на едро и дребно" - едни от най-силно засегнати­те от глобалната икономическа криза сектори на икономиката. В същото време фамилните компании са по-внимателни и консервативни с инвестициите и си заделят повече резерви, на които да разчитат по време на криза.

 

В страната, в която „по братски" не означава „поравно", а щуробадженащината е грозна дума не само по своето звучене, да управляващ семейна компания е малко по трудно отколкото по света

 

 

Защото освен особеностите на местните нрави, страдаш и от липса на успешни практики. Последните месеци показаха, че въпреки всичко мотивацията и обединението са по-лесни, когато има обща кръв. фамилните компании се оказаха по-устойчиви в кризата, защото там се планира по-дългосрочно и далновидно. За собственика няма значение дали ще капитализира днес или ще ос­тави на синовете си активи, които те да решат дали и как да продават. Бързата възвръщаемост на инвестициите и печалбата на момента са въпроси, които стоят пред назначените управ­ници. Основният казус, който трябва да решат собствениците е този с наследството. Има много училища, в които те учат да създаваш и развиваш бизнес или продуктова линия, но само животът ти показва дали и как трябва да спечелиш децата си за мисията, в която самият ти си повярвал.Семейният бизнес у нас е млад. Над 90% от ком­паниите се управляват от първо поколение. Тези мъже и жени тепърва ще се сблъскват с невъз­можността да задържат интереса и усилията на следващото поколение. Стотици бащи по света, обаче, знаят поне част от отговорите.

 

 

Дефиниции

 

Дефиниция за фамилен бизнес на Международната мрежа на фамилния бизнес и GЕЕF.

Една фирма е семейна, ако:

Този, който взема решенията, е основателят на фирмата; който притежава основния капитал на фирмата или неговите родители, съпрузи, деца или наследници на децата.

Най-малко един представител на компанията трябва да е включен в мениджмънта или админи­страцията на фирмата.

Основателят на фирмата трябва да е собстве­ник на поне 25% от капитала.

 

Те се виждат в живота на Джована Вители, която днес е част от корпорацията Azimut Benetti Group - най-голямата частна компания за строителство на луксозни мегаяхти. Дъщерята на предприемача няма време да събира тен по цял ден, излегнала се на яхта, а работи активно за стабилността и развитието на компанията. Вители се е дипломирала като адвокат, започ­нала е работа в независима юридическа кантора и едва когато е знаела как да работи усилено, се е завърнала в компанията на баща си, където в момента е мениджър „Корпоративни комуника­ции и юридически въпроси".

 По същото време в България, един 17 - годишен тийнеджър се учи на трудови навици, като помага на служителите в банков клон, копирайки доку­менти. Младежът е син на Христо Илиев и това е неговият задължителен летен стаж - част от системата за подготовка на „новото поколение", което един ден ще трябва да поеме управлението на бизнеса. Правилата там са железни - никога не започваш работа в бащината фирма, където си специален. Отиваш в компанията на негов прия­тел, той става твой ментор, ти си един от мно­гото млади хора на най-ниско ниво и се учиш. Да се учиш, да се трудиш и едва тогава да се възползваш от привилегиите, които уменията на бащата ти могат да ти предоставят, е модел, който в България тепърва ще се развива. Но само той може да гарантира на днешните „големи", че след тяхно­то оттегляне бизнесът няма да бъде продаден или още по-лошото - провален. Дали и колко от тях ще се вгледат в опита на французите, където 40% от семейните компании винаги са били управлявани само от членове на семейството, и колко ще се изкушат да се пенсионират, връчвайки изграденото в ръцете на външни мениджъри, поради липса на подготвени наследници предстои да видим.