Олимп - Ю.В.

2010-06-23

РАЗВЕНЧАВАНЕ НА МИТА „ЗАПИС НА ЗАПОВЕД”

Как да защитим финансовите си права

Адв. Свилена Димитрова Димитрова&Партньори Юридически екип

Записът на заповед е вид ценна книга, за който липсва легална дефиниция в нашето законодателство, но почти няма пълнолетен гражданин на България, който да не е чувал или да не се е ползвал от този менител-ничен инструмент. Повече или по-малко информирани за това какво представлява той като правен инстру­мент, и какви права и задължения се пораждат от него за нас, хората го възприемаха като „бланка" и дълги години го използваха по всевъзможни поводи: пред банковите институции - като задължително изискване на банките за допълнителна обезпеченост по кредити, пред различни лизингови компании - като гаранция за изплащане на лизинговите вещи, при продължаващи правоотношения - като „застраховка" за точно изпъл­нение, между физически лица - като доказателство за обикновен паричен заем. Така списъкът може да бъде продължен с всевъзможни примери от ежедневието, в което Записът на заповед навлезе със силата на „уни­версална гаранция", че ще си съберем парите.

 Под Запис на заповед се разбира безусловно писмено обещание на едно лице, наричано издател или платец, да плати на друго лице, наричано поемател, определена сума пари на падеж или на негова заповед

Причината кредиторите да използват така масово в практиката ни повече от 15 години тези формал­ни, едностранни, безусловни и абстрактни правни сделки е, че Записът на заповед беше издигнат от законодателя в категорията на извънсъдебните изпълнителни основания. Освен това много важен елемент от характеристиките му е неговата т.нар. „безспорност" - наличието на валиден Запис на заповед е достатъчно доказателство, че задължението поето с него съществува. При тези компоненти най-широко разпространената в практиката ценна книга гаранти­раше на кредиторите, че могат да реализират бързо и безпроблемно правата си на взискател по на взискател по парично вземане. Без значение от начина на възникване на задължението, по частни или търговски отношения, Записът на заповед, стига да е изряден от формална страна, години наред действаше безотказно. Този ре­жим беше променен в началото на 2008 г. с влизането в сила на нов процесуален закон по гражданските дела.

Съгласно чл. 237, б."е" от стария Гражданско-проце-суален кодекс (ГПК), Записът на заповед се пречис-ляваше към групата основания, въз основа на които можеше да се подхожда директно към принудително изпълнение. Това означава, че чрез молба до компе­тентния Съд всеки взискател можеше да се сдобие с Изпълнителен лист на база на представен оригинален Запис на заповед с валидна форма и съдържание. А от там до изпълнителното дело и запор или възбрана на длъжниковото имущество пътят беше много кратък.

 Новият ГПК (01.03.2008 г.) промени правния статус на най-популярния вид ценна книга

Въз основа на Запис на заповед, по новият ред може да се поиска издаване на Заповед за изпълнение. По искане на страната инициатор на производството, заедно със Заповедта за изпълнение Съдът издава Изпълнителен лист и постановява принудително изпълнение. До тук може да се направи аналогия със стария ред. но разпоредбата на чл. 420, ал.1 променя качествено правата на лицата, в чиято полза е издаден Записът на заповед.

Промяната включва нов ред, по който се въвежда възможност за подаване на „възражение" срещу Заповедта за изпълнение. Законодателят е предвидил, че в случаите, когато Заповедта за изпълнение е издадена въз основа на Запис на заповед, менителница или приравнена на тях друга ценна книга на заповед, както и облигация или купони по нея. принудителното изпълнение се спира, ако длъжникът е подал възраже­ние срещу нея. В анализираната хипотеза дори не се изисква мотивиране на възражението, достатъчно е депозирането му в съда в предвидения за това двусед­мичен срок от връчване на Заповедта. След спирането, единствената възможност, която остава на взискателя е да предяви иск за устано­вяване на вземането си, в едномесечен срок от съобщението на съда. Видно от изложеното, налице е качествена промяна на режима на ползване на Записа на заповед. Интересен факт е, че въпреки че промя­ната е в сила повече от 2 години, дългогодишната практика за ползването на Записите на заповед като средство за сигурно задължаване на длъжниците продължава да е широко разпространено. Вероятната причина за това е лесната му употреба, избягването на всякакви формалности, и възможността да задъл­жим длъжника на всяко място и по всяко време. По този начин кредиторите обаче поемат риска да им бъде отправено формално възражение срещу предста­вения за изпълнение менителничен инструмент и те да се озоват пред хипотезата да доказват в нормално съдебно дело основателността на своята претенция за плащане.

От казаното е видно, че Записът на заповед вече не е онази „панацея", с която взискателите си гарантираха незабавно изпълнение.

 Днес консултантите търсят нови начини за гарантиране на правата на своите клиенти

Такива нашата практика и законодателство пред­лагат, има и формат в сега действащия ГПК, който може да бъде приложен успешно така, че да защити в по-добра степен кредиторите. Ето защо като извод за представителите на бизнеса и обикновените хора се налага, че Записът на заповед не е вече онази почти митична „бланка", която ни гарантира безусловно и бързо производство по изпълнение, в случай, че длъжникът недобросъвестно не изпълни паричното си задължение в определения от нас срок. Развенчан е един мит, истината е в търсене на индивидуални решения.