София ще инвестира над 400 млн. лева в публични проекти

Развитие на София

2010-01-25

Арх. Диков, влезе в сила новият Общ устройствен план на Столичната община. Какво следва оттук нататък в сферата на планирането?
- По отношение на Общия устройствен план това е финалът. Ние сме дали много ясен устройствен статут на всички терени на територията на Столичната община. Разбира се, това не означава, че сме си свършили работата - предстои да се изготви Рамковата програма, специализираните програми и подробните устройствени планове.
Скелетът обаче вече е изграден и оттук нататък той може да се надгражда много лесно.

Казахте, че ви предстои работа по изработване на подробни устройствени планове. Какви пари за проектиране са заложени в бюджета за тази година и за кои територии може да се очаква, че ще има възлагане на обществени поръчки?
- За тази година разполагаме с 2 млн. лв. за устройствено планиране и проектиране, което е един значителен ресурс.
И през миналата година разполагахме с толкова пари, но не успяхме да ги усвоим, защото за един много важен проект, какъвто е планът за регулация и застрояване на квартал "Люлин", не успяхме да стартираме процедурите. Този проект вече е обявен на открит публичен търг. Предстои възлагане и на плана за квартал "Надежда", който поради процедурите с метрото се забави.
На практика повече от половината територия в София вече има или е стартирала процедурата за подробни устройствени планове.
До средата на тази година планираме да започне възлагането на новите територии, включени в Общия устройствен план.

Кои са тези територии?
- Вече има план за една такава – това е местността Голяма локва между бул. "Ботевградско шосе", "Кремиковско шосе" и Околовръстен път. Към тази територия има сериозен инвестиционен интерес. Планът е по чл. 16 от Закона за устройство на територията. За останалите територии имам намерение да възложим също план по този член от закона.

Какви са ползите от това?
- Първата полза е, че се планира цялата територия заедно. Втората е, че кривите ниви на старите софиянци стават оформени по правилата на устройството урегулирани поземлени имоти.
По този начин се избягва лошата практика да се урегулира по имотни граници и имотите да имат неправилна форма. Така няма да се чудим защо са ни толкова криви имотите и сградите. По силата на чл.16 ще бъде изградена публична инфраструктура за улици и зелени площи, което дава възможност без процедури за отчуждаване да се реши въпросът с публична инфраструктура. Важно е самите инвеститори да са по-спокойни, защото има много случаи, когато с години наред се мъчат да стигнат до техните имоти, тъй като няма процедура за отчуждаване на улицата. Идва инвеститор и казва, че желае да изгради със собствени средства инфраструктурата. Но ние не можем да му разрешим, защото терените не са общинска собственост, а частни имоти. Такъв план започна да се прави в местност вилна зона Симеоново. Такива случаи има във "Витоша - ВЕЦ Симеоново", "Кръстова вада", в "Манастирски ливади", Банкя. Не може да се прокара канал, защото не е проведено отчуждаване. За тези територии има проведена регулация, но не е проведено отчуждаване и тези улици не са общински. Ако са правени по чл.16, улиците по силата на самия план стават общински.

За тези територии, които изброихте, където застрояването вече е много голямо, ще се правят ли планове по член 16?
- Няма как да се направят планове по член 16, тъй като такива планове се правят само при първа регулация, а това са територии, които вече са урегулирани, но са урегулирани формално, защото има регулация на улици, но не е проведено отчуждаване и тези улици не са общински. Ако плановете за тези територии бяха правени по член 16, то тези обекти само по силата на самия план стават общински. Но иначе в тези случаи – планът е влязъл в сила, не е проведено отчуждаване и вече нищо не може да се направи.

Има ли развитие за територията на "Кремиковци", която според предвижданията на Общия устройствен план е отредена за смесена многофункционална зона?
- За "Кремиковци" сме на прага да се случи това, за което говорихме още преди две години и половина. Сега финансовата и икономическата обстановка в България и в света е много различна и нещата ще станат много по-сложно и трудно, но съм сигурен, че ще станат. Това, което предстои, най-вероятно ще бъде ликвидация и продажба на активите на дружеството. Това, което ние предлагаме и е ново, е заедно с продажбата да има на практика и проект за това, което може да се случи. А то е на първия етап да останат трите производства, които са възможни за екологизация – това са електропещите, стан 1700, т.нар. горещо валцуване, и студеното валцуване. Тези три производства могат да печелят и според мен в близките няколко години могат да печелят добре. Защо мисля така? Първо, цената на металите започва да се покачва и, второ, това е възможност да се изчисти останалата част от комбината. Когато работят електропещите, това означава, че другата част от металургичния комбинат може да се реже и да се претопи.
Когато ги няма заводите, на територията вече може да се развива и викокотехнологично производство, може да има офиси и жилища.
Проектът за "Кремиковци" е направен на добра воля, без плащане, без нищо. Той е идея за всички бъдещи купувачи на активите на "Кремиковци" АД, за да видят, че могат да станат много интересни неща върху тази територия, и да са спокойни, че тези неща могат да станат с подкрепата на общината и държавата. Това за един инвеститор е много важно. Това, което сме дали сега като план за територията на "Кремиковци", е рамката, която желаем да стане. Тя, разбира се, може да търпи промени.

Как оценявате инвестиционната активност в София?
- Оценявам я като добра, защото големите инвеститори останаха в София и продължават да развиват бизнеса си в града. Най-много пострадаха малките инвеститори, които работеха с пари на клиента, а понеже той вече няма средства, те блокираха.
Големите инвеститори обаче - и български, и международни, останаха. Освен това София направи и нещо много важно - подготви публична инвестиционна програма за над 400 млн. лева - собствени, европейски, държавни и пари от кредити. Тази програма е насочена главно в публичния сектор – инфраструктура, метро, детски градини. С нейното изпълнение, от една страна, ще се подпомогне много сериозно строителният бизнес, а, от друга - София ще построи планираните обекти на цени, които са поне 30% по-ниски, отколкото бяха преди година и отколкото ще са след 2 години. От тази гледна точка ние уцелихме точно кога трябва и може да се правят големи публични инвестиции – евтино и бързо.

Значи според вас шанс и за града, и за строителните компании в този момент на криза са публичните инвестиции?
- Още преди година казвах, че периодът на криза е най-добър за публични инвестици. И не само че е най-добър, но е и задължително общините и държавата да правят публични инвестиции, защото по този начин задвижват икономиката.
Ако погледнете Испания, там най-големият проблем е безработицата - 19.5%. А причината за това е, че една четвърт от икономиката лежи на строителството. Въпреки че в България никой не прави задълбочени анализи в тази посока, и тук голяма част от икономиката – може би около една трета, беше свързана със строителството.

Важен проект за София е Северната скоростна тангента. Каква е готовността по него?
- Този проект е важен не само за София, но и за цяла България, тъй като осигурява преминаването на коридор №4 през Софийското поле. Приключваме търга за проектирането на Северната скоростна тангента. Работи се и по изготвянето на оценката за въздействие върху околната среда, като намеренията ни са през юни, когато се прави преглед на проектите по програма "Транспорт", Северната скоростна тангента да влезе като проект, финансиран по тази програма до 2013 г. Разчетите ни сочат, че до средата на 2011 г. може да започне да се строи. С реализацията на този проект можем да постигнем скоро връзка между четирите основни магистрали, влизащи в Софийското поле - "Люлин", вързана със "Струма" към Гърция, "Тракия" в западната й част в посока Ниш и Белград, "Хемус" към Букурещ и източната част на "Тракия" към Истанбул.

indeximoti.bg