"Смесеният град" е част от естествения пейзаж

Развитие на София

2009-09-26

Доминик Перо е роден през 1953 г. в Клермон-Феран, Франция. През 1978 г. завършва френското висше училище Ecole nationale supérieure des Beaux-Arts в Париж, през 1979 г. специализира урбанизъм в Ecole supérieure des Ponts et Chaussées.

Арх. Перо, как ще коментирате вашата специфична концепция за вторичния градски център в София?
- Имам сериозни предпочитания към обществените пространства, те оформят духа на един град. Именно това са местата, където можем да разгърнем нашето въображение и да дадем възможност за реализиране на идеите за устройство на транспортните връзки, на зелени пространства, за общуване и срещи на хората и на други такива важни елементи от нашето ежедневие.
Затова въвеждаме понятието "смесен град". Това е най-подходящата концепция за съвременния начин на живот на човека, днес и сега.
Ако сравним съвременните школи и течения в урбанистичната теория и практика с тези отпреди един век, ще видим, че визията им е абсолютно различна. Навремето архитектите са избирали стриктно зониране на териториите по видове - жилищна, административна, обществена, търговска, градовете са били устройвани по този начин като разграфена таблица.
Такъв подход днес е неприложим. Като съхраняваме нашето историческо наследство, трябва да обединим хората и да отговорим по най-добрия начин на техните нужди.
При проекта на София трябва да направим всичко възможно да покажем такъв нов начин на градоустройствено мислене с акцент върху устойчивото развитие. Ако разгледаме съотношението между хората, които живеят и работят там, ще видим, че в момента то е един жител на десетина работещи. При такъв дисбаланс едва ли можем да говорим за устойчивост. Необходимо е така да устроим зоната, че на един жител да има поне двама работници, така че през деня там да бъдат хората от офисите, които да зареждат тази зона със своята енергия, а вечер тази енергия ще се съхранява и продължава. По този начин ще се съхрани качеството на живота на хората, те ще общуват помежду си и ще живеят по-уютно.

На какъв етап е развитието на проекта след конкурса, в който спечелихте първо място?
- Във времена на криза правителствата отпускат средства за големи проекти като инфраструктура, обществени сгради и др. Но без частни инвестиции все пак не може да бъде постигнато особено много.
Точно в такива моменти политиците трябва да разработят стратегия как ще се развиват градовете. Когато има пари, много не се мисли за стратегии. Кризата обаче дава възможност да уточним стратегията за цялостното устойчиво развитие, която да отразява новия етап на развитие, и да се намерят необходимите средства за бъдещи инвестиции.

Какъв е липсващият елемент в устойчивото развитие на съвременните градове?
- Липсва дебат какво мислят хората, които живеят в даден град. Той трябва да се случи не под диктовката на медиите или на политиците, а просто защото трябва да бъдат обсъждани проектите, които да доведат промяна в града. Трябва да има контакт между хората, които осъществяват проектите, с жителите на града, за да могат те да ги осъзнаят като свои. Става дума за архитекти, строители, художници, правителство, кметство, от една страна.

Какво характеризира проектирането през 21 век?
- Разглеждам проекта не като продукт, а като процес. Новото поколение архитекти се различава от архитектите на 20 век. За старото поколение проектът е сграда, колкото и да е тя фантастична и изключителна. В съвременния век на комуникации изграждането на градската среда е процесът, който интересува архитекта. И най-талантливият архитект не може да си затвори очите пред днешния начин на живот и изключително бързия ритъм и общуване.
Земята отдавна е открита и описана, нови открития не се очакват. Живеем и работим на една позната планета, която не е необятна. Трябва да променим манталитета си така, че да имаме качествен живот.

Какво е мястото на екологията във вашия проект?
- Екологията е част от устойчивостта. Всичко е въпрос на нагласа. Например моят проект на Девическия университет в Корея е под земята, пейзажът се запазва, разгънатата застроена площ е 100 хил. кв.м. Нагласата там е да уважаваме околната среда, последиците са устойчивост. Годишната икономия от електричество е 1.5 млн. долара.
Парижкият делови квартал "Дефанс" не може да се сравнява много с новия център в София, това е по-скоро смесен район и предградие. Комплексът в София се намира вътре в града. Той е истинско съкровище, не е гола поляна и предлага възможности за развитие в самия град.
В случая не става дума само за строеж на квадратни метри застроена площ. Ще имаме възможност да изградим цялостно отношение между обекта и прилежащите райони и цялостната география на града.
Проектът е предвиден за платинен сертификат по американския стандарт за енергийна ефективност LEED.

Смятате ли, че той може да предложи решения за глобални градски проблеми в София?
- Той е част от решението. София има нужда от нови проекти, чувстват се бъдещите възможности. Това е новият център на града, който комбинира различни функции, за да създаде живот, а не просто административен център. Там ще живеят хора.

Най-големите рискове за подобни проекти?
- Времето. Десет години често не са достатъчни за цялостната им реализация, но не трябва да спираме по средата. В процеса на развитие трябва той да премине състоянието на критична маса. Тази точка е инфраструктурата и появяването на определени сгради с различно предназначение. След като имаме това, после е лесно да се продължи, но ако имаме само една улица и две големи сгради, това е катастрофа. Трябва да развием част от уличната мрежа и част от сградите, след това да увеличаваме плътността. Само една сграда, дори такава като на Франк Гери в Билбао, не може да създаде критична маса.

Какви са най-големите предизвикателства в подобни случаи?
- Всеки проект, особено градоустройствените, е различен. Трябва да бъдем много внимателни, защото времето и парите никога не достигат. Но трябва и да сме силни - ако има възможност, веднага да го реализираме.
В София всичко е възможно, бъдещето е пред града. Новата ситуация не е само мечта, не само европейски пари, но и реални възможности. Този проект е една фантастична възможност за българската столица.