Ще има ли градове градини?

Анализи и тенденции

2009-06-05

Един от първите проекти на подобна сграда е дело на Крис Джейкъбс, в сътрудничество с "бащата" на концепцията за вертикални ферми д-р Диксън Деспомиър от Колумбийския университет

Напоследък станаха много популярни проектите за многофункционални сгради, които освен традиционното си предназначение са и ферми за отглеждане на различни селскостопански продукти.
Изследователите смятат, че такива сгради ще помогнат на човечеството да се справи с глобалните екологични и социални заплахи на бъдещето.

По прогнози на учените през 2060 година три милиарда души, предимно жители на големите градове, могат да се окажат изправени пред заплахата от глад.
Основните причини за това са резкият ръст на населението на Земята и неконтролируемата урбанизация, която води до намаляване на обработваната земя.

За решението на този проблем се предлага използването на сгради, наричани "ферми небостъргачи" или "вертикални ферми", в които може да се отглеждат селскостопански продукти, а така също и да се развъжда риба или дребен домашен добитък.

Предимствата на този вид селско стопанство са очевидни. На първо място реколтата няма да е застрашена от суша, наводнения и други природни катаклизми.
На второ място, разходите по транспортирането на продуктите към потребителя ще бъдат намалени до минимум.
Освен това реколтата може да се събира целогодишно, а поради на липсата на вредители ще отпадне необходимостта от използване на пестициди.

Тези мечти еколозите архитекти възнамеряват да въплътят в реални съоръжения.
Проекти на подобни сгради се разработват активно в САЩ, Австралия, Канада, Франция и други страни. Те се различават по дизайн и конструктивни особености, но основните им черти са сходни.

Преди всичко приликите са в наличието на площи, където се оглеждат плодове, зеленчуци и зърнени култури. Понякога в тях се предвиждат рибарници и помещения за домашни птици, друг път – за овце и кози.
Друга характерна черта е използването на енергийно ефективни технологии и възобновяеми енергийни източници: слънчеви батерии и вятърни турбини, системи за получаване на енергия от биоотпадъци, за преработка на боклук и рециркулация на водата.
И накрая, главната особеност на тези проекти, която едновременно е и техен основен недостатък е, че сградите съществуват само на стадий концепция. Дали може те да бъдат пренесени от екрана на компютъра в реалния свят или не са нищо повече от логическа задача за архитектите?

Самата идея за обединение на човека и хранителните продукти в една екосистема се появява доста отдавна – още през 70-те години на ХХ век, когато съветски учени построяват геометрично помещение за един до трима души, в което те успяват да постигнат пълна автономност на цикъла на кислорода и водата и да осигурят 80% от необходимите хранителни продукти за хората вътре.

Експертите смятат, че независимо от привлекателността на идеята като цяло проектите на вертикалните ферми засега са почти неосъществими поради многото технически проблеми, които биха възникнали.

По думите на Александър Карпов, ръководител на Центъра по експертизи на обществото на естествоизпитателите в Санкт Петербург, най-трудно ще бъде поддържането на микроклимата във вътрешността на сградата.
Той смята, че създаването на балансирана биосистема, аналогична на природната е труден и бавен процес. Съмнение предизвиква и екологичността на такива сгради: на практика те ще консумират твърде много енергия и вода.

Въпреки това той допуска, че в близко бъдеще някои пренаселени градове биха могли да реализират пилотни проекти на сгради ферми, които едновременно ще бъдат площадки за по-нататъшни изследвания на взаимодействието на човека и природата. Тези проекти обаче ще бъдат прекалено скъпи и няма да са достъпни за страните, които най-много се нуждаят от тях.