Метростанциите от Борисовата градина до "Младост" 1

Развитие на София

2009-05-27

От 8 май в София официално работи вторият метрорадиус от центъра към източните части на града. Четири месеца предсрочно бяха пуснати нови шест километра до "Младост" 1 с пет нови метростанции - от девета до тринадесета. Така приключи първият етап от строителството. През октомври ще бъде готова метростанция 8 при СУ "Климент Охридски" и в българската столица ще стане действително възможна връзката запад - изток чрез метро.
Общо 145 млн. лв. са инвестициите в участъка, изграден в периода 2005 - 2009 г. от бул. "Драган Цанков" до "Младост" 1 заедно с метростанциите. Средствата са осигурени чрез заем на Столичната община от Японската банка за международно сътрудничество, целево финансиране от общинския и от държавния бюджет. Възложител е "Метрополитен" ЕАД. Идейният проект е дело на фирма "Метропроект" с управител инж. Светлозар Филипов.
Новите метростанции са съвременни, удобни и икономично изградени. Планировъчното им решение е продиктувано от геометрията и габарита на пътните трасета, характера на терена, върху който са разположени, технологичните изисквания, спецификата на оборудването и от пътникопотоците.
Водещи проектанти в част "Архитектура" са арх. Красен Андреев и арх. Детелин Мушев (№9 "Стадион Васил Левски"); арх. Красен Андреев и арх. Петър Попдимитров (№10, "Жолио Кюри"); арх. Красен Андреев (№11 "Г. М. Димитров"); арх. Елена и Фарид Пактиавал и инж. арх. Румяна Костадинова (№12 "Мусагеница"), които са проектанти и на спирка №13 "Младост" в екип с дизайнер Доника Вичева.
Главен изпълнител на метростанция 9 "Стадион Васил Левски" и връзката с тунела на бул. "Драган Цанков" е "Тайсей корпорейшън", а основен подизпълнител "Геотехмин". Довършителните работи по станцията - настилки, облицовки, преградни стени, мазилки, информационните табла и външната козирка, както и много други дейности са на "Главболгарстрой" АД. Главен изпълнител на станции 10 и 11 е "БКС Център", на 12 - "Станилов" ЕООД. Строители на метростанция 13 са сдружение "Метро СГС", което включва фирмите "Стройинжект, "Трейс София" и "СБ Инженеринг". В момента "Стройинджект" АД и "Адвал" АД работят по изграждането на метростанция 18 от разширението на първи диаметър. Заедно със "СБ Инженеринг" АД двете фирми изпълняват метротунела под бул. "Черни връх" от хотел "Хемус" до местност Кръста от втори диаметър. Фирмите "Стройинджект" АД, "Адвал" АД и "СБ Инженеринг" АД са членове на "Евро Алианс Инженеринг" АД.
Фирма МСК ООД, която от 30 години участва в изграждането на столичния метрополитен, изпълнява в участъка от станции 9 – 13, естакадата на бул. "Драган Цанков". Съоръжението представлява стоманена мостова конструкция 450 т. Фирмата е и подизпълнител на стоманената дъгообразна конструкция на метростанция "Мусагеница", и на БКС – София, в производството, доставката и монтажа на покривната стоманена конструкция на метростанция 11. "Тисен Круп" е изпълнител и доставя всички асансьори и ескалатори в новия участък. В различните етапи на изпълнение на метрорадиуса до жк "Младост" като подизпълнители и доставчици участват редица фирми.

Метростанция "Стадион Васил Левски": Художествени пана със зимни и летни спортове украсяват интериора
Метростанция 9 е разположена на ъгъла между бул. "Евлоги Георгиев" и бул. "Драган Цанков". Тя е с дължина 106 м и ширина 29.05 м, 18.85 м и 20.55 м. Това е дълбока станция и има пет подземни нива. Първото полуподземно и подземно ниво е заето от вестибюла на станцията и подземни гаражи. Второто и третото ниво са заети от технически помещения, аварийни стълби, ескалаторни батерии, асансьорни шахти и подземни паркинги, а четвъртото ниво е изцяло заето от пероните, стълбища и вентилационната уредба. Петото подземно ниво е предназначено за технически съоръжения.
Станцията е разработена с един вестибюл. Входовете са разположени съобразно дясно движение за вход и изход и са съобразени с пешеходните потоци. Архитектурното решение на вестибюла е съобразено с местоположението на обекта, връзката с прилежащите градски пространства, съществуващите технологични и конструктивни особености. Характерно е максимално обединяване на пространствата и създаване на естетическа полуподземна и подземна градска среда с изчистена функция и с добра комуникация.
Влизайки в станцията, пътниците попадат първо в неплатената зона, където са разположени билетни каси, информационни табла и карти, стълби към другите подземни нива. На границата между тази и платената зона са пропускателните съоръжения за влизане и излизане. Пътниците, отиващи към перона са насочени към касата и контрола за достъп. Има шест ескалатора и два асансьора, осъществяващи добрата възможност за достъп до перона. Зоните на ескалаторите са оформени като специфично пространство. Вертикалните стени при понижаването на тавана са в зрителното поле на ползващите комуникацията към перона и определят място на двете групи художествени пана. Те са разработени по темата за спорта. Изображенията представят зимни и летни спортове. Обединяващото за всички пана е начинът на разполагане на фигурите под наклон, което създава усещането за движение и сила.
Особено характерен архитектурен елемент представляват четирите оберлихта (горно осветление), разположени осово в композицията на вестибюла.
Фасадите на сградата са в криви, кореспондиращи на кривите на терена. Те са богато остъклени, с което се осигурява добра визуална връзка с прилежащия терасиран и озеленен терен. Над входовете е изпълнена козирка от стоманобетон, оформена с полирани гранитни плочи. Над изходите, ориентирани към бул. "Драган Цанков", е предвидена козирка от неръждаема стомана и плътен прозрачен поликарбонат.
По стените облицовката е предвидена от плочи полиран гранитогрес. Окачените тавани са предвидени като комбинация от алуминиеви елементи тип Hunter Douglas с вградени осветителни тела.

Метростанция "Жолио Кюри": Пъстри тонове създават алтернатива на подземното ниво
Метростанция 10, или "Жолио Кюри", е разположена на кръстовището на бул. "Драган Цанков" и ул. "Фредерик Жолио-Кюри" в квартал "Изток". Тя е изпълнена изцяло като подземна със странични перони и централен входен вестибюл. По един от двете страни на бул. "Драган Цанков" са разположени входовете. Достъпът от нивото на терена до перона се осъществява чрез стълбища и ескалатори, както и асансьори за лица с увреждания. Входният вестибюл е изпълнен с подове и стени, облицовани с гранитогрес и с окачен таван тип Hunter Douglas. Поставени са осветителни тела тип "Луна". Връзката между пероните и вестибюла е решена с две стълбища и ескалатори, разположени в джобове на конструкцията по външните стени на станцията.
В интериорното решение е търсена пъстрота, която да контрастира на изцяло подземното решение на станцията. Перонният участък е с облицовка на пода от цветен гранитогрес, със стени във вид на пана с червен цвят. Основната част на стените е с облицовка в светлосини, бели и червени тонове. Таванът над перона е също тип Hunter Douglas и е решен във вълнообразна форма. Напречно на перона в долната част е монтирано осветлението. Участъкът от тавана, разположен над релсовия път, е плосък и е изпълнен от алуминиеви ламели, оформящи три двойки надлъжни трапецовидни сегменти.
Основното осветление на метростанцията и радиоинформаторите на оповестителната система са поставени в надлъжни информационни греди, които са разположени над сигналните ивици на пероните.

Метростанция "Г. М. Димитров": Светлина и ритмични обеми открояват пространство
Метростанция 11 "Г. М. Димитров" е разположена на кръстовището на едноименния булевард с бул. "Драган Цанков". Станцията е плитка, има две подземни и едно надземно ниво. Надземното ниво, което оформя подходите към станцията, включва два вестибюла от двете страни на бул. "Г. М. Димитров". На първо подземно ниво са разположени пероните. Станцията е решена със странични перони и средни коловози. На второ подземно ниво има подперонни пространства с технически и служебни помещения.
Архитектурната идея е продиктувана от желанието да се създаде едно светло и уютно подземно пространство с опростен и едър детайл. Затова за интериорното решение са използвани светли пастелни тонове в топла жълто-кафява гама. Елементите с ярки цветове са използвани като акценти. Преобладаващият материал за настилки е гранитогрес. Използвани са два цвята, които са композирани в геометрични фигури, съответстващи на общата композиция. Всички основни елементи, оформящи перонното пространство, са подчинени на единна композиционна идея за ритмично разположени полета и обеми напречно по дължината на станцията.
Във вестибюлите различните цветове на настилките маркират двете обособени зони – за свободен и контролиран достъп, както и основните ходови линии. При влизането си от ниво терен пътниците попадат в едно светло богато остъклено пространство с видима стоманена конструкция, оформяща характерен вълнообразен покрив. В централната най-висока част на пространството и на двата вестибюла са предвидени висящи линейни системи за осветителни тела, които балансират въздушното пространство.
Стените на пероните са композирани от ритмично разположени полета, оформени с гранитогрес и композитни алуминиеви панели. В тази ритмичност се редуват групи за сядане и групи от по три рекламни табла, които участват активно в общата композиция на интериора. На същата ритмична система са подчинени таваните на перонното пространство. Част от окачените тавани преминават над коловозите и осъществяват пространствена връзка между двата странични перона. Активно участие в цялата ритмичност на интериора на пероните имат характерни осветителни тела. Едните са кръгли, лещовидни с диаметър 60 см и са разположени в групи по три броя. Другите са модулни, лентовидни и са разположени в непрекъсната лента над ръбовете на пероните по цялата им дължина. Пространствата на подлезите са решени с прости и лаконични изразни средства.

Метростанция "Мусагеница": Цилиндърът елипса "се отхлупва" към градския пейзаж
Метростанция 12 "Мусагеница" е коренно различна от всички останали в столицата, защото е надземна. Разположена е върху съществуващия мост на бул. "Андрей Сахаров", което предопределя някои от най-характерните й особености. Нейната функционална схема и размерите й са предварително фиксирани и без възможност за вариантни решения, а единственият й вестибюл е с подход от улицата под моста. В предимно подземното метро – по дефиниция и като характеристика на изградените 12 метростанции, само малка част "изскача" над земята. Затова в архитектурния проект основната задача на проектантите арх. Елена и Фарид Пактиавал, инж. арх. Румяна Костадинова е улавянето на този миг - "глътката" въздух и светлина, преди метрото да се "гмурне" надолу.
Дизайнът на метростанцията обхваща пълно оформяне на подхода още от пространството под мостовото съоръжение, фасадата на вестибюла и магазините от двете му страни, както и вътрешните решения на метроспирка "Мусагеница". Покритият перон е изпълнен със стоманена конструкция и редуващи се покрития от еталбонд и поликарбонат. Основният обем е компактен по форма цилиндър с елипсовидно сечение и плавно издуване в централната уширена зона на комуникациите. Неговата горна част "се отхлупва" дискретно с отвори по цялата дължина. Фасадата е синьозелен тубус, обхванат от плътни сребристи пръстени, "легнал" върху моста като част от околната градска среда. Конструкцията е ажурна, обемите са овални, цветовете свежи, а избраните материали са част от замисъла – да внушат ефект за лекота и въздушност. Плътни и прозрачни полета се редуват динамично, като подчертават движението. Комбинацията от прозрачно синьо и топло жълто в интериорите допълва усещането за светлина и въздух, за небе и слънце. Проблемите на преослънчаването, парниковия ефект и доброто изкуствено осветление в голямото пространство на перона поради надземния характер на "Мусагеница" са решени чрез избор на поликарбонат с uv защита и различна степен на прозрачност, двустранна алуминиева обшивка от еталбонд с изолация, осветителни тела с фасетирани рефлектори.

Метростанция "Младост I": Ярки и контрастни решения осигуряват динамика и атмосфера
Последната спирка от готовия втори метрорадиус излиза на бул. "Андрей Сахаров" при пазара в "Младост I". Архитектурната й концепция защитава идеята да се избяга от усещането за подземие, като се решат потребностите на потока пътници от динамично развиващия се софийски район. Метрото е и онзи градообразуващ фактор, който осигурява нови възможности като комуникации и перспективи пред стохилядния жилищен комплекс, устремно нарастващ с появата на нови малки градски ядра.
Като конструкция метростанцията представлява безколонен тип с два перона и два вестибюла. Архитектурният дизайн следва плътно изчистената функционална схема. От по-тесния перон пространството се уширява плавно като фуния към стълбите и ескалаторите и "отзвучава" нагоре към вестибюлите, подчертават проектантите. В единия подлез редица от няколко магазина функционално обвързва подземната част с близкия квартален пазар и съседната търговска зона.
Интериорите на станцията - перон, вестибюли, подлезни пространства, са решени чрез контраст на форми, повърхности и цветове. Топли и студени нюанси, светли и тъмни петна, прави и овални обеми са част от архитектурното и вътрешно-интериорното решение, което трябва да внуши лекота и изискан уют на подземното пространство. Комбинацията от летни цветове – изкрящо бяло, тъмносиньо, жълто и пясъчнобежово, и като допълнение декоративните цветни пана над стълбите имат за цел да внесат усещане за лято и за по-младежки характер на станцията. Коси цветни ленти в настилката оптически уширяват тунела и се качват по стените на неравномерен ритъм – отново с акцент в центъра и "отшумявайки" към периферията. Белите полирани повърхности на засводените тавани подсилват и отразяват изкуствената светлина, като я превръщат в дневна.